50 евро вече дори не се усещат като 50 лева, а може би като 40

[bedenbogat]

Поправете ме, ако греша, но усещането ми е, че нещата започват да се движат в тревожна посока. Не искам да звуча като човек, който просто търси повод за негативизъм или хейт.

Днес излязох от магазина и за пореден път останах с неприятното чувство, че нещо не е наред. Вярвах, че ако стигнем до приемането на еврото, бихме могли да сме пример за плавен преход без сериозни сътресения.

Но все повече оставам с впечатлението, че числата вече не означават това, което означаваха преди. 50 евро не се усещат като 50 евро. Дори не се усещат и като 50 лева. По-скоро стойността им днес прилича на това, което преди година можеше да се купи с 40 лева.

Заплатите в случая сякаш губят значение, защото дори когато се увеличават, трудно настигат поскъпването, което хората усещат всеки ден. Липсата на стабилност, притесненията около бюджета, контрола върху пазара и общата несигурност започват да тежат все повече.

Не искам да заемам крайна позиция. Напротив – мисля, че точно сега е важно хората да са по-обединени. Вероятно трябва да дадем шанс и на мерките, които се обсъждат, с надеждата те да донесат реален резултат.

Защото според мен хората не се страхуват толкова от самото евро. Страхуват се от това, че ежедневието им става все по-трудно.

Когато влезеш в магазина с определена сума, а излезеш с няколко продукта и чувство на безсилие, проблемът вече не е само икономически. Той започва да става и човешки. Защото хората започват да живеят с постоянно напрежение.

И си задавам въпроса – как се справят възрастните хора? Аз поне имам работа и доход. А те?

Как живее човек, когато пенсията му стига за дни? Когато трябва да избира между лекарства и храна, между сметки и нормален живот?

Когато ежедневието се превърне в постоянен избор кое да лишиш първо, тогава вече не говорим само за инфлация. Говорим за усещане за загуба на сигурност.

Надявам се да греша. Искрено.